Това е цитат от книгата на Лазарев - Диагностика на кармата, 3 част. Във всеки от нас винаги има мотив, който ни кара да извършим дадено действие, но често силата, която ни кара да действаме, мотивът, остава скрит дълбоко в нас. Неосъзнат от съзнанието, притежание на само на душата. Съзнанието е нашето "АЗ", нашето осъзнаване на действителността, мигът в който живеем, сега или настоящето.



"  „Какво е любовта към Бога?“ - попита ме един пациент. Бог е любов, която не зависи от нищо, ще рече - колкото по-малко любовта в душата ви завси от житейските несгоди, неприятностите, обидите и нещастията, толкова по-близо сте до Бога. Ако първо обичате света, а чак на второ място го преценявате - това е още една стъпка към Бога. Към света трябва да се отнасяме като кам собственото си дете. На първо място го обичаме, а чак след това му се караме, наказваме го и му се сърдим. Ако сте в ситуация, когато претърпяват крах всичките ви желания, животът ви, вашите идеали и надежди и най-светите ви човешки чувства, но вие не се самонаказвате, несе презирате, не убивате в душата си любовта, понеже разбирате, че Бог никога не наказва, а само помага да увеличим любовта в душите си - това е още една стъпка към Него. "

да се постигне, защото човешката психика е лабилна, особено когато се докосне до болката.

"Ако сте в ситуация, когато претърпяват крах всичките ви желания, животът ви, вашите идеали и надежди и най-светите ви човешки чувства, но вие не се самонаказвате, несе презирате, не убивате в душата си любовта, понеже разбирате, че Бог никога не наказва, а само помага да увеличим любовта в душите си - това е още една стъпка към Него. "

Но ако човек има надежда и вяра, че "всичко съдейства за добро на тези, който са възлюбили Бога", то тогава е лесно да се приеме, защото след като залезе слънцето логично е човек да се надява на следващия изгрев да стопли душата му! А Слънцето винаги изгрява и има силата да сгрява човешката душа, когато човек го е обикнал и му се радва с искрено сърце :).

че в любовта няма логика. Защо това е така, не знам. Но, ние, хората винаги търсим логиката. Колко често задаваме въпроси, като:
Защо ме обичаш? Какво обичаш? и други подобни. Търсим логиката, причините, които пораждат дадено чувство.
Другото, което е важно са мотивите. Наскоро се замислих, колко е важно да осъзнаваме мотивите, които предизвикват нашите желания. В индийската философия, отричат желанията, но без тях не може да се живее. Просто е важно да осъзнаваме всеки един миг мотивите, които предизвикват нашите чувства. Мотивите са нашата същност и показват какви сме всъщност, какво ни движи и ни прави живи.
Исками се да споделя и още едно нещо! Какво е лудостта? В нас винаги има баланс и когато се зарадваме на нещо, почти веднага нещо в нас се чува и друг глас, който уравновесява радосттното чувство. Представете си, че сте влюбени и колко пъти, когато си помислите за предмета на своята любов, се появяват въпроси изпълнени със съмнения. Какво би станало, ако не е така. Мисля, че просто бихме живяли с една илюзия. Обратното е депресията, когато лошите мисли ни изпълват и добрите ги уравневясяват.
Лудостта не е ли липса на баланс, но има баланс, който не зависи от мислите, от нашето аз и това в случаите, когато човешкото в нас мълчи, а божественото се проявява. Когато любовта не е подчинена на човешката логика, а на божествената, когато в нас няма заблуди и ние осъзнаваме мотивите, които ни движат - егоистични, благородни, страх, мъка, отчаяние, копнеж и др.

Лазарев не е открил топлата вода. Още Исус е казал:

35. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36. Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38. тази е първа и най-голяма заповед;
39. а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40. на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

евангелие от Матея, глава 22