Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2009 12:24 - Балада за любовта ( В. Высоцки)
Автор: yakollakani Категория: Изкуство   
Прочетен: 1688 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 01.09.2009 12:25


Тази балада ме заплени още когато я прочетох за пръв път. Впрочем за много от стиховете на Высоцки може да се каже същото. Но "Балада о Любви" я знам наизуст.   Трудно е да се обясни и може много да се разсъждава, как така е успял да докосне душата с тези думи. Коя е тази искра, която те кара да запомниш този стих. Но аз не съм критик и не искам да изказвам мнение, но

Аз дишам – значи Аз обичам!

Аз обичам – значи Аз живея!
кара сърцето ми да затупти по-силно.

Да преведеш стих и да запазиш това, което е вложил поета в него е наистина много трудно. Сега го разбрах.

image


         Балада за Любовта







Щом водата на библейския потоп

Отстъпи пак в своите брегове

От пяната на бурния поток

На сушата пристъпи плахо Любовта

И се разтвори във въздуха за срок,

А срока беше вечността.

 

А пък чудаците – срещат се такива –

Дълбоко вдишват таз омайна смес

Не чакат те награди или наказания

И мислейки, че дишат ей така

Те изведнъж попадат в такт

Със също толкова възбудено дихание ...

 

Само чувството, прилича то на кораб,

Няма лесно да потъне

Преди да разбера, че „аз обичам”

Е същото, като „аз дишам” или „аз живея”

 

 

И до насита странствия ще има

На Любовта страната – велика е страна!

И рицарите свои ще изпитва

И все по-строго ще изисква тя

Ще поиска тя раздели дълги

Ще ги лиши от сън, почивка и покой

 

Но безумците на може да разубедиш

Те вече са съгласни да платят

Каквато и да е цена – живота да рискуват

За да не скъсат, за да съхранят

Вълшебната, невидимата нишка

Която свързва техните сърца

 

Свеж вятър избраните опиянява

Подкосява, от мъртви възкресява

Защото ако ти не си обичал

То значи, че не си живял и дишал

 

Но многото, задавили се от любов

И с вик не би достигнал, колкото и да крещиш

Такива ги брои мълва и празнодумство

Но обречени са техните души

А нека ние да запалим свещи до главите

На загиналите от невиждана любов ...

 

Те винаги ще пеят в такт,

Душите им ще бродят сред поляни

И с вечността ще дишат те в захлас

И устните им с въздишка ще се срещнат

На плитки бродове, паянтови мостове

По тесните кръстовища на битието

 

На влюбените ще постеля аз поля

И нека пеят колкото си искат!

Аз дишам – значи Аз обичам!

Аз обичам – значи Аз живея!

 



Тагове:   балада,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. qbylkovcvqt - http://www. youtube. com/watc...
01.09.2009 18:43
http://www.youtube.com/watch?v=ATuzUY2YlbA
цитирай
2. yakollakani - Ха,
01.09.2009 23:41
мислех да постна руския текст, но аз лично не одобрявам това, защото си личат пропуските на преводача.
цитирай
3. qbylkovcvqt - :) Поздрав !
02.09.2009 00:12
Преводачо :)
цитирай
4. pumona - Личат си пропуските,
03.01.2010 11:53
но пък е прекрасно да направиш опит.
И все пак - отново чух песента! Бях забравила за нея!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: yakollakani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 178735
Постинги: 62
Коментари: 131
Гласове: 1740
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930